понеделник, 3 август 2026 г.

Отново за тъмната материя!

Вече писах за тъмната материя! Въпреки това - сега ще си позволя още малко размисли по темата...

Ако не разглеждаме възможността тъмната материя да е някаква зависимост от сорта на MOND (не самия MOND, но нещо, свързано с някакъв друг параметър или няколко параметъра) и имаме предвид, че потенциалните частици тъмна материя не взаимодействат силно и електромагнитно (включително и между самите себе си), само гравитационно, плюс-минус слабо, би следвало (според мен!) да имаме предвид следното: не ми се струва особено логично, такива частици тъмна материя да са разположени твърде рехаво (да са силно разредени) помежду си! Засега се счита, че относно потенциални частици тъмна материя важат всички квантово-механични правила, заедно с всички гравитационни правила, а не могат да се регистрират техни взаимодействия, понеже става дума за силно разредени, заемащи големи пространствени области, частици. Това не е задължително да е точно така, особено, ако въпросните частици не взаимодействат с всичко (и помежду си) по други начини, освен гравитационно, плюс-минус слабо.

Изключително вероятно е потенциални частици тъмна материя да са си останали квантови частици още от момента на своето създаване, понеже липсват най-ключови взаимодействия (силното и електромагнитното), за да станат те нещо макроскопично, даже и такова макроскопично да е с различни физически закони (с различни негравитационни взаимодействия) от известните ни в момента. Доколкото се допуска като най-вероятно те да са фермионоподобни и студени (относително бавноподвижни, тоест - със скорости, значително под скоростта на светлината) и едва ли са относително неподвижни (да трептят квантово-неопределено в относително едни и същи места, каквото и да значи това!) - това са частици с квантово-механичен характер, които не следват класически точно установени траектории, макар и да орбитират гравитационно в делокализирани квантови състояния.

Особено, ако предполагаме изключително леки (но не безмасови) частици тъмна материя - какво точно налага те да са силно разредени пространствено?! Те не взаимодействат електромагнитно и силно и средно във Вселената масата им се изчислява на около 85 % от цялата масивна материя (всичко това е без тъмната енергия, само фермионните маси), при едва около 15 % за наблюдаемата барионна маса - разлика от над 5.6 пъти! Защо да не може тази наистина МНОГО СЕРИОЗНА разлика в масите да идва от големи (многобройно) скупчвания една до друга на свръх-леки частици тъмна материя, дори и те да орбитират масово в делокализирани квантови състояния (нали са елементарни, квантови частици) и поради това да не стават на черни дупки (нито на съставни, съставени от други, частици)?! Няма никакви други особености, освен квантови и гравитационни, за да очакваме някакви значителни пространствени отстояния една от друга между тези частици! След като за тях важат всички квантово-механични особености - значи важи принципа за забраната на Паули (щом са подобни на фермиони), но само това и този принцип действа на изключително кратки разстояния, понеже е квантов принцип! Какви би им попречило, особено ако са квантови частици и с нищожна маса, частиците тъмна материя да са плътно набити една до друга, на големи пространствени разстояния около галактиките (значителното хало, обвивка, ореол от тъмна материя около галактиките)?! Защото разлика от над 5.6 пъти доста трудно би могла да се обясни от силно разредени една спрямо друга елементарни частици тъмна материя, пък били те и разположени на огромна плащ около галактиките...

Открай време се говори за аура, за ореоли от нещо около човешките тела (и въобще около всички масивни обекти - животни, предмети като маси, столове, скринове, растения и т.н.).


Не може ли това да е тъмната материя около човешките (и не само човешките) тела, макар и драстично по-разредена от масивните концентрации тъмна материя около галактиките и още по-големите от галактиките космически структури (галактически купове, свръх-купове и т.н.)?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Каква трябва да бъде фоновонезависимата теория, за да описва точно наблюдаемата реалност?

От десетилетия се правят упорити опити да се изгради фоновонезависима парадигма (такава, която не постулира вече налично "отнякъде...