В ежедневието се срещаме с разноизмерни тълкувания на реалността толкова често и естествено, че въобще не им обръщаме внимание. Виждаме дву-измерно, като на двумерен екран, заради особеностите на зрението и на начина, по който визуалните дразнения се обработват от мозъка, но можем да избираме направление на движение в три-измерно пространство. Ефектът на паралакса, двете очи с малкото разстояние между тях, дава илюзия за някаква "дълбочина" на образа, но това е илюзорно, също като 3D-киното, с неговите поляризирани очила, докато зрителното възприятие само по себе си си остава 2D. В допълнение на това, можем да правим избор на движение в три-измерно пространство, но самото ни движение може да бъде само едно-мерно (в едно-единствено направление през три-измерна заобикаляща среда). Тази особеност се представя чрез формулата за степените на свобода, която в случая представлява 3N-k. В тази формула 3 представлява броят на пространствените измерения (3D), N е броят на частиците, чието поведение се проследява, а k са ограниченията, като например точно това, че разглеждана частица може да се движи само по едно направление в рамките на три-измерното пространство - едно-измерно (1D) движение в 3D-простанство.
Още по-категоричен е примерът с регистрацията на местоположението на квантова частица! В същото 3D-пространство регистрацията на местоположението на квантова частица при замерването му представлява идеална точка или 0D-параметър! Суперструнната теория се опитва да разглежда квантовите частици като много къси 1D-струни, но засега това не се получава успешно. Въпреки неуспеха си като цяло, суперструнната теория предлага някои много полезни идеи, една от които се съдържа в суперструнната матрична теория (модел BFSS). В матричната теория, модел BFSS, в основата са положени НУЛА-браните (НУЛА-мерните тензори, идеалните, безразмерни точки). Тук не става дума непременно за възникването на Вселената при Големия взрив от 0-мерен тензор, 0-брана, идеална, безразмерна точка. Става дума преди всичко за логика, която започва от 0-тензора или 0-браната. Тази логика би могла да бъде просто аналитичен, теоретичен, математически подход за започване на фундаментален анализ и в крайна сметка, за разкриване на повече особености около материята в основата на всичко - квантовите полета и техните възбудени състояния като елементарни частици.
Ключовият момент в модела BFSS, тясно свързан с настоящия текст представлява особеността, че 0-браната на големи разстояния се държи донякъде като точкова (безразмерна, 0-мерна) частица, но на малки разстояния има коренно различни свойства. Много е интересно, че 0-браната може да върви с прикрепена 1-мерна струна към нея. Ето още един пример за разноизмерен анализ, при който се ползват едновременно особености с две различни измерения - 0-мерни брани и 1-мерни брани (струни)!
Ако ВСИЧКО започва от 0-мерния тензор (0-мерната, идеална точка, 0-браната), съществува възможност да се състави безвремева и безпространствена (фоновонезависима) концепция на реалността, при която ВСИЧКО е "концентрирано" в тази безразмерна, идеална точка - време, пространство, ВСИЧКО! Останалото е вид разслояване от тази идеална точка, например чрез различни проекции, които водят до илюзии за пространство, време и различни скорости между 0с (пълен покой) и 1с (скоростта на светлината във вакуум). Например, специално пространственото отстояние може да се дължи на принципа за забраната на Паули (два или повече фермиона не могат да пребивават в едно и също квантово състояние). По този начин дори би могло да се каже, че реално няма никакво пространствено разделение между обектите и частиците в реалността, само отношенията между тях (от непознато и дори недостъпно за нас естество, например някакви видове честоти и фази/противофази) водят до регистрация от нашите макроскопични сетива и мозъчни процеси на принципа за забраната на Паули като "пространствено отстояние с полета и кривини" между "пространствено разделени" обекти. Нещо като при някои от предположенията относно заплетените частици, че макар и те да изглеждат пространствено отделени преди заплитането да се разпадне, реално продължават да бъдат свързани по някакъв начин без пространствено отстояние помежду си.
