Една бърза равносметка! От десетилетия се търсят WIMP-частици, MACHO-частици, аксиони, непознати неутрина и досега НИЩО ТАКОВА не е намерено. Спокойно можем да кажем, че максимално консервативните опити за обяснение на тъмната материя се провалят! Всичко прилича на едно постоянно въртене в един и същи кръг безброй пъти, с надеждата в някой момент, някак си, да се получи някакъв различен резултат от резултатите на всички предишни безбройни завъртания по кръга!
Ето цитат от Уикипедия и за супер-симетричните частици, произтичащи ат супер-симетричните теории:
"Суперсиметричните разширения на Стандартния модел на физиката на елементарните частици лесно предсказват нови частици, които могат да служат като WIMP. Това очевидно съвпадение е известно като "чудото на WIMP", а стабилен суперсиметричен партньор отдавна е основен кандидат за WIMP. Тези кандидат-WIMP включват неутралино и гравитино. Липсата на доказателства за суперсиметрия в експеримента с Големия адронен колайдер (LHC) обаче поставя под съмнение тези най-прости хипотези на WIMP."
Проблемът - според досегашните супер-симетрични очаквания, супер-симетричните, свръх-масивни елементарни частици-суперпартньори трябва да са силно нестабилни, докато тъмната материя си присъства съвсем стабилно, още от зората на Вселената. Супер-симетричните частици имат предимството да са много по-масивни от сега установените частици на Стандартния модел и при достатъчна гъстота да могат да изиграят ролята на тъмна материя, но също трябваше и да са стабилни и дълготрайни, както е стабилна през милиардите години тъмната материя. Не стига, че споменатите частици не са стабилни, ами даже не се и откриват, при това - при значителната енергия на сблъсъци на протони на LHC, която позволи откриването на Хигс-бозона! Не значи ли това, че твърде конвенционалните решения не успяват да свършат работа с обясняването на тъмната материя?! Не значи ли това, че е нужна по-различна физика от опитваното до момента?!
Защо въпросът с масата на евентуални частици тъмна материя е много важен според мен? Защото сега сякаш биха могли да се предположат варианти с двете крайности като маси на евентуални частици тъмна материя - с около и над масата на Хигс-бозона или пък с нищожна маса от сорта на електрона или неутриното. Винаги трябва да си даваме ясна сметка, че разликата в масата на тъмната материя спрямо наблюдаемата от около ПЕТ пъти (не "просто" два, три пъти или нещо подобно) съвсем не е нещо символично! Това е ЗНАЧИТЕЛНА разлика, която не може да дойде от някакви по-обичайни условия. Или трябва някакви много тежки елементарни частици (с маса на и над тази на Хигс-бозона) да са по някакъв начин стабилни (или пък непрекъснато да се възпроизвеждат в относително еднакво общо количество, ако са нестабилни), или ако са стабилни, но леки или много леки частици (от типа на електрона или неутриното) - да са били създадени много плътно натъпкани една до друга и при това в големи области на космическото пространство.
Досегашните максимално консервативни предположения като обяснения на тъмната материя се провалят от десетилетия, по същия начин се проваля с потвърждаването си и досегашната суперструнна теория. Досега, относно "изтичащата" към допълнителни компактифицирани измерения сила на гравитацията, която се предполага от суперструнната теория, всички търсят "изтичането" в микроскопичните дължини и за момента не са открити нарушения на нютоновата закономерност за обратните квадрати. Заедно с това, все още липсват стабилни предположения и за естеството на тъмната материя. Ами, ако предположим, че потенциална работеща суперструнна теория е доста различна от актуалните суперструнни концепции (може даже да не е суперсиметрична!) и "изтичането" на гравитационната сила да е във вида на тъмна материя (тоест - въобще да не е "изтичане", защото тъмната материя си е съвсем уверено регистрирана)?
Ако допуснем различно от актуалното естество на супер-струнната теория, при което потенциални допълнителни измерения не се изразяват като "изтичане" на гравитационна сила през компактифицирани допълнителни измерения, увити на микроскопични дължини, а като регистрируемата тъмна материя - тогава допълните измерения на суперструнната теория не биха се изразявали от поведението на гравитацията (тя би важала за всички реалности), а като свят-брана с различни физически закони от негравитационните закони на нашия свят-брана. Даже и ако става дума за различен свят, с различни закономерности от нашия свят, в който различен свят ограниченията са много повече в сравнение с тук и възможностите са много по-малко - това си остава различен свят, с различни негравитационни взаимодействия, където се случват някакви различни неща от тази реалност и само гравитацията протича по същите или почти същите закономерности като тук. Сега остава "само" да се изключат възможностите да не е така... 😊
