Фигурата правоъгълен триъгълник сама по себе си е двуизмерна - разполага се върху двуизмерен пространствен "лист" с безкрайна протяжност във всички възможни посоки на двуизмерната му повърхност (двуизмерно плоско, евклидово пространство). Още в дълбока древност, по времето на Питагор, се разбрало, че при правоъгълен триъгълник с катети (страни a и b) с дължина 1 (милиметър, сантиметър, метър - все едно какво), резултатът на хипотенузата с (АС) се получава корен квадратен от 2, което е безкрайно число, с безкраен брой цифри след десетичната запетая. Тогава този безкраен резултат наложил дефинирането на реалните числа. По този начин ние имаме една безкрайност, свързана с безкрайното плоско, евклидово пространство, "листът", върху който е "разчертан" правоъгълният триъгълник и втора безкрайност, свързана с дължината на отсечката с (АС), един вид "вътре" в първата безкрайност (вътрешно свойство в този смисъл). Геометрично всичко това най-лесно може да се представи в трето измерение z, извън първоначалните х и у на двумерния "лист", върху който е "разчертан" правоъгълния триъгълник.
По подобен начин може да се подходи и с гравитационната кривина на Общата теория на относителността (ОТО). Обичайно гравитационната кривина се представя като вътрешно (присъщо) свойство на четиримерното пространство-време на ОТО. Това е така наречения "вътрешен" поглед - вътре в рамките на триизмерното пространство (четириизмерно пространство-време), за разлика от "външния" поглед, при който се приема условно допълнително пространствено измерение, като ставащото се разглежда от позиция някъде в условно по-високоизмерното пространство. Сметките засега са от вътрешната перспектива - ОТО с неговия метричен тензор. Има опити за сметки посредством повече от четири пространствено-времеви измерения, например при суперструнната теория, но засега те са неуспешни. Нищо неуспешно и нередно обаче няма в онагледяването на особеностите на гравитацията чрез допълнително условно измерение, чрез споменатия "външен" поглед.
Предполагам, че тук всичко е ясно! Горната част от изображението е често срещана под различни разновидности и винаги много зле обяснена или въобще без никакво обяснение, както е обичайно при почти всички, ако не и всички опити за онагледяване на гравитацията и даже за нейното диаграмно представяне. Много често при диаграмите липсват дори означения, коя координата какво точно означава! А всичко е доста ясно и прегледно, когато всичко е обяснено пълноценно. Все още няма да е моментално-ясно за онези хора, които досега не са се интересували особено от гравитацията и нейното актуално научно описание, но достатъчно доброто онагледяване ще ускори достигането до разбиране при полагането на усилие в подобна насока.
Достатъчно е ясно да бъде дефинирано, кои части от изображението кои точно координати представят и кои точно координати не са представени, за да придобият изображенията значително по-голяма яснота от обичайното досега. В горната половина на горното изображение, често срещаната и практически необяснявана, се ползват пет пространствено-времеви измерения - wxyzt. От всички тях, x, y и z са координатите на обичайните три пространствени измерения, t е координатата на непространственото времево измерение, а w е координатата на условното измерение на гравитационната кривина. Така на горната половина от изображението са представени двете пространствени координати на дължината х и на широчината у, както и условната координата на гравитационната кривина w и отсъстват пространствената координата на височината z и непространствената времева координата t.
Следва втората, долната половина от изображението, която обичайно може да се нарече "сянка" на горната по-високоизмерна половина. Тази долна половина представлява влагане на по-нискоизмерното пространство-време xyzt (обичайното, известно на всички пространство-време) в по-високоизмерното пространство-време wxyzt (горната половина от изображението). В долната половина на изображението вече липсват не само координатите на пространственото измерение z (височината) и на непространственото времево измерение t, но вече липсва и координатата на условното измерение на гравитационната кривина w. Представени са само координатите на пространствените измерения х (дължината) и у (широчината), а геометричното изражение на гравитационната кривина от по-високоизмерното (горното) пространство се изразява като гравитационните ефекти, толкова ясно описвани от ОТО, в по-нискоизмерното (долното) пространство.
Представянето чрез "външна" гледна точка (от позицията на пространство с едно условно измерение повече) съвсем тясно се свързва с представянето чрез "вътрешна" гледна точка (отвътре в пространството с оригиналния брой измерения) - това е съответствие. Големият въпрос е: след като "вътрешни свойства", не само на гравитацията, се описват толкова точно и чрез условни допълнителни измерения - не може ли причина за това да е действителното наличие на допълнителни пространствени измерения освен трите известни? Тоест - струнната теория в същността си (относно повече от три пространствени измерения) да е вярна, макар и да не е вярна в настоящия си вид!
