Защо да не може, при друг начин на разсъждение, материята да е идеална (безразмерна) точка, нула-мерен тензор или нула-брана по-суперструнно му. Отстоянията и направленията на трите пространствени измерения да се разлагат по начин, подобен на разлагането на ЕДИН сигнал на множество различни честоти чрез преобразованието на Фурие. Тоест - пространствените характеристики на материята така, както сме свикнали да си я представяме ние, всъщност да са вътрешни свойства на материята като идеална, безразмерна точка (калибровъчни особености в смисъл - скрити, недостъпни характеристики да се установяват чрез свързани регистрируеми параметри).
И полетата! Защо да не са нещо различно, което ние, заради пристрастието ни към пространство и време като фундаментални характеристики, да си ги представяме като разположени в пространството? Всъщност полетата да са нещо друго, безпространствено и безвремево, което не можем да си представим на етапа на сегашните ни разбирания (тясно свързани с пространство и време). В крайна сметка, в квантовата механика пространствените характеристики нямат смисъл между две замервания на характеристики на квантови частици, а и при спиновите мрежи е без значение посоката на времето...
Пространствените отстояния може да са резултат от концентрациите на материя/енергия в масивни обекти. При формирането на тези концентрации да се формират и пространствените отстояния между разните масивни обекти. Известни са предположенията, че намаляването на материалната плътност в дадена пространствена област под 10-30 гр./куб.см. (нещо от сорта на три атома водород на кубически сантиметър, ако си спомням правилно от книгите на Браян Грийн) води до разширение на пространството в тази област. Даже се предполага, че тъмната енергия не е следствие от квантовите флуктуации на планково равнище, а заради това, че разширяването на пространството в пространствените области с под-критична плътност на материята увеличава все повече обема на пространството с така подкритична плътност и в резултат това води до ускоряване на общото разширяване на вселенското пространство.
И накрая - една бясна моя спекулация!
Наблюдаемата Вселена е три-сфера, хоризонт на събитията на черна дупка от по-висок порядък. Черните дупки от по-нисък порядък са обичайните черни дупки в нашата Вселена-черна дупка от по-висок порядък и разликата е, че техните хоризонти на събитията са дву-сфери. Както към двете измерения на дву-сферите/хоризонти на събитията на обичайните черни дупки се стича материя/енергия от третото измерение и така хоризонтите им увеличават диаметъра си, така към три-сферата/хоризонт на събитията на нашата Вселена/черна дупка се стича материя/енергия от четвърто измерение и това представлява разширението на пространството на нашата Вселена (увеличаването на диаметъра на нейната три-сфера). Диаметърът на три-сферата/хоризонт на събитията на нашата Вселена/черна дупка от по-висок порядък от нашата гледна точка граничи с безкрайност, затова три-измерното пространство на нашата Вселена изглежда плоско (евклидово).
