От десетилетия се правят упорити опити да се изгради фоновонезависима парадигма (такава, която не постулира вече налично "отнякъде" пространство-време като фонов "контейнер", в който протичат различните събития и взаимодействия и в който се помещават обектите и частиците). Болшинството физици с основание считат, че пътят към лелеяното по-хармонично интегриране на Общата теория на относителността с Квантовата механика, което досега не се получава успешно, би могло да се постигне чрез изграждането на пълноценна фоновонезависима парадигма (теория).
Ние нямаме достъп до действителната реалност и съответно - не можем да си представим, какво точно би могла да представлява тя. Досещаме се, че трябва да има някаква напълно абстрактна материя и че тя трябва да има също толкова напълно абстрактно свойство, способност да се променя, но това е нещо недостъпно за нас в неговата действителност. Реалността и материята като базова същност на реалността са абстракции - неща, недостижими за разбиране, за осъзнаване в тяхната пълнота. Винаги нещо няма да се знае, даже - винаги няма да се знае МНОГО за реалността и за нейния фундамент, материята. Винаги ще се дефинират и открояват разни предполагаеми черти и особености на реалността и материята, но никога няма да се стигне до тяхното пълно дефиниране и описание. Затова реалността и нейната основа, материята, са и ВИНАГИ ще си останат абстракции...
Най-добрата асоциация с гореописаното и сравнително добро начало за разсъждения представлява идеалната, нула-мерна, безвремева и безпространствена точка, в която все пак се случват някакви неща. Неща извън времето и извън пространството! Най-близо до подобна представа за реалността се намира релационисткия подход (противоположността на субстанционализма). Част от този подход са Примковата квантова гравитация, Релационната квантова механика на Карло Ровели, Онтологичния структурен реализъм във философската област. Според всички тези хипотези отделните обекти сами по себе си, като абсолютни форми, нямат никакъв смисъл, без между тях да протичат някакви физически отношения и взаимодействия. Също нямат никакъв смисъл без отделни обекти, между които да има някакви релации (взаимовръзки, система от отношевия), самите пространство и време. Според Онтологичния структурен реализъм на фундаментално ниво въобще липсват "неща" (материя, частици), а има само структури и релации.
В утвърдените релационистки теории основно се ползват спиновите мрежи и спиновата пяна. Спиновите мрежи се състоят от възли (концентрации, точки, събития), едномерни връзки (линии) между възлите, стрелки на връзките, които посочват ориентацията на връзките и етикети, както на връзките, така и на възлите. Възлите представляват кванти (порции) обем, а връзките между тях определят площта на границата между тези обеми. Ползва се двойно описание - възелът (нула-мерна точка) и свързаните с него връзки (едно-мерни линии) се свързват с твърд кубичен обект, при което точката (възела) е в центъра, а линиите (връзките) представляват повърхнини и така се получава триизмерен обем с повърхност от двуизмерни лица.
Всички тези концепции претендират да са фоново-независими и действително са МНОГО напреднали, а също така, както лесно би могло да се очаква, са подлагани и на тежка критика, както всичко останало в науката и философията. Всичко това не пречи допълнително да доразбъркам нещата, като предложа КОНЦЕПЦИЯТА ЗА НЕЩО-то - напълно фоново-независима концепция, в която все пак има обект, макар и един-единствен и типично по квантово-механично му изключително необичаен!
Ето какво означава, според мен, концепцията за НЕЩО-то: Зад фундаменталните математически и информационни структури може да има
някаква субстанция, но тя е недостижима в своята пълнота и поради това,
най-добре да бъде наречена НЕЩО – с неизвестни, неопределени особености, но
въпреки това налично. Геометрично бихме могли да определим това НЕЩО в основата на всичко като идеална, безразмерна (0-измерна) точка, НЕЩО без никакви изявени особености и характеристики,
която едновременно (безвремево) взаимодейства (се свързва релационно) със самата себе си по огромен,
неизброим брой различни начини, някои от които мигновени (безпространствени, подобно на квантовите заплитания), а други – с най-различни продстранствени отстояния,
преодолявани с най-различни темпове между 0с и 1с. Става дума за невъобразима
плетеница от взаимовръзки, произлизащи и свързани с една-единствена, 0-измерна, идеална точка
– НЕЩО-то! Извън НЕЩО-то всичко е само и единствено купища от взаимовръзки и
съчетания от взаимовръзки, които в някои случаи, емерджентно, изглеждат като макроскопични,
класически материални обекти, разположени в пространство-време.
По-популярно реалността може да се оприличи на таблет – квантовите информационни структури,
фундаменталните квантови релации, хардуера, истинската материя в основата на
света. Когато таблетът се пусне (Големия взрив), той проектира графичния
потребителски интерфейс – възникващия емерджентно макроскопичен свят, с
неговите материя, пространство, време, пространство-време, гравитация...
Картинките върху екрана на таблета, графичния потребителски интерфейс, не са
реалния таблет, хардуера (процесор, памети, пиксели, потоци на електрони, електромагнетизъм,
програмен код). Картинките върху екрана на включения таблет са илюзорни,
въображаеми, измислени продукти (прозорци, иконки и всякакви други), макар и
тясно свързани със същността (хардуера, таблета, квантовите информационни
структури, фундаменталните квантови релации) и произтичащи, проектирани от нея.
Както при преместване на иконка от потребителския интерфейс винаги се стига до
работа на процесора и останалите елементи на хардуера, така и всяко действие на
макрониво води до драстични пренареждания на невъобразими количества
взаимовръзки и релации на най-различни равнища. Прозорците, иконките и другите
елементи на графичния потребителски интерфейс, илюзорните картинки, които се
движат по екрана на включения таблет, са материята, пространството, времето,
въобще – макроскопичната, наблюдаема, класическа реалност. Същността,
фундамента, хардуера с неговите коренно различни особености и тяхната
функционалност (електричество, електромагнетизъм, програмен код) са релациите,
отношенията, взаимодействията между математически (информационни) кватови
структури (кюбити информация).
