Продължение към моето предположение за тъмната материя (досега не съм го срещал другаде, може би, понеже е невярно! :)

В предишната ми публикация тук предположих, че може "тъмната материя" да се обяснява не чрез увеличаване на гравитационния ефект от центъра към периферията на галактиките, а чрез намаляване на гравитационния ефект от периферията към центъра на галактиките. В периферията на галактиките действа гравитационния ефект по диаметъра на цялата галактика, чак до другия ѝ край, от срещуположната страна, а с приближаването към центъра остава все повече материя от другата страна по диаметъра, която действа противоположно и така се противопоставя на гравитационното въздействие на повечето материя през центъра, до периферията на галактиката.

На горното изображение върху точка А в периферията на галактиката действа гравитационния ефект на целия диаметър (синия) на галактика, докато на точка В зеления дял от диаметъра (по-големия) дърпа към центъра, докато червения дял (по-малкия) дърпа към периферията и така намалява общия гравитационен ефект в точка В.

Защо това е възможно при галактиките, макар да не го наблюдаваме по подобен начин при планетите и звездите? Планетите и звездите са относително плътни обекти и затова при тях действа и налягането на материята, от която са изградени. Например, при Земята имаме атмосферно налягане, което сгъстява максимално атмосферата на морското равнище. След това имаме хидростатичното налягане на още по-плътна от атмосферата материя, водата, което става максимално в най-ниската точка на океанското дъно - Марианската падина. Така до центъра на планетата ни следват още по-плътни слоеве от все по-тежка материя, с техните все по-големи налягания...

При галактиките въобще не е така - те въобще не са толкова плътни като планетите и звездите. Между звездите на галактиките има сравнително големи разстояния, запълнени само с много рядък космически прах и газ. Значителни разстояния между звездите, включително и заради галактическото въртене и заради движението им по галактическите ръкави. Така не присъства все по-голямото налягане, произхождащо от значително по-плътната материя на планетите и звездите, което беше споменато по-горе и това дава възможност да се проявява по-откроимо ефекта с все по-голямото противодействие на срещуположната гравитация с приближаването към центъра на галактиките. Все пак това противодействие си има предел, заради свръхмасивните черни дупки, които се намират в центровете на повечето галактики.